Възстановка на килийно училище
Килийните училища през ХV-ХІХ век са фактор за съхраняване на националните ценности и просветата. Обучението в тях е ограничено и има предимно религиозен характер.


Възстановка на взаимноучилище
В началото на ХІХ век в Европа е въведена взаимната метода за начално обучение. Известна още като Бел-Ланкастерска, по името на английските си създатели, тя намира широко разпространение и в България, където липсват подготвени учители, училища и учебници. Пръв д-р Петър Берон развива идеята за създаване на масово светско училище по европейски образец. Васил Априлов и Николай Палаузов я реализират с откритото на 2(14). 01.1835 г. в Габрово първо новобългарско взаимно училище. За учител е назначен Неофит Рилски от Банско. Той съставя „Болгарска граматика” и превежда взаимоучителните таблици.

     Във взаимното училище един учител обучава от 100 до 200 ученици едновременно. На първия чин, покрит с пясък – „пясъчник”, сядат най-малките и се учат да пишат. На последните два чина са най-напредналите, от които учителят избира своите помощници – „показватели”. Те водят обучението по чиновете, влизат в окачените край стените железни полукръзи и показват на наредените около тях ученици да четат по таблиците. Над катедрата е изписан школският девиз: „Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си”.

Възстановка на Класна стая от 20-те години на XX век


Възстановка на Детска градина
Развитието на предучилищното възпитание в България се свързва с името на Никола Живков. През 1882 година той основава в гр. Свищов първата детска градина. Работи се по метода на немския педагог Фридрих Фрьобел с неговите шест дара.


Възстановка на кабинет по физика и природни науки
Първата пълна гимназия в пределите на днешна България е открита в Габрово през 1872 г. Учителите Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев уреждат кабинет по физика с уреди и помагала, закупени от Прага и Виена.