Новини
  •       Първият от петте класа на габровското ОУ "Ран Босилек", които спечелиха ...още...
  •        В Националния музей на образованието постъпи изключително ценно издание -...още...
  •     Първата инициатива на Националния музей на образованието, посветена на 230 години...още...
  •     Най–пълна информация за изпълнение завещанието на Васил Априлов от неговите...още...
  •      По повод 230 години от рождението на благодетеля на новобългарското...още...
всички новини

Първият учебен ден - от Възраждането до наши дни

19 Септември 2018

     Кога и как е започвал първият учебен ден ?

     Исторически данни за началото и края на учебната година  по българските земи, след Освобождението и в съвременна  България се съдържат в правилници, наредби и други нормативни и законодателни документи, съхранявани в Националния музей на образованието  – Габрово.

     През Възраждането 

     В килийните училища, възникнали в края XVIII и началото на XIX век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край зависят най-вече от учителите (свещеници, занаятчии).

     На отделни места учителите преподават само през зимния период, на други – обучението продължава през цялата година. Училището се затваря само на църковни празници.

     Във взаимните училища рамките на учебната година се определят от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.

     От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници и стипендианти започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.

     На Петровден - в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.

     За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.


     След Освобождението

     След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, формират и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.

     През 1879 г. циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, завеждащотдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г.

     В българските земи извън пределите на Княжеството занятията започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден.

     Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.

     Според съхранен във фонда на НМО документ окръжните инспектори настоявали пред учителите учебните занятия да започват по-рано есента и да завършват по-късно пролетта. Но по места, където искали да задържат учениците след Гергьовден, не се стигнало до желания резултат. Децата напускали училище заради земеделска работа и не успявали да положат изпит.

     Реформи след 20-те години на XX век.

     По времето на министър Стоян Омарчевски (1920-1923)са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя завършва месец по-рано – на 15 юни.

     Датата 15 септември се запазва до 1949 година.

     По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942, когато често се сменят и министрите на народното просвещение.Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 г. учебните занятия  завършват на:

- 28 май за селскитепървоначални училища

- 4 юни  за селскитеначални, прогимназии и основни

- 11 юни за градскитеначални, прогимназии и основни

- 2 юни за градските гимназии и средни училища.

     По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.

     От 1952 година под влияние на образователната система в СССР се извършва промяна в рамките на учебната година (1 септември до 30 май). Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.

Ученици от IIIe клас, VIII ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Габрово, първи учебен ден - 15 септември 1980 г.


Назад



Адрес:
Габрово 5300
ул. "Априловска"15, П.К.62

www.nmogabrovo.com
email:
nmo@abv.bg - администрация
nmopr@abv.bg - екскурзоводи
nmo.nief@abv.bg - уредници

Телефони:
066 / 800 770 - Директор
066 / 800 440 - Уредници
066 / 806 461 - Екскурзоводи

Работно време:
лятно - 09:00 - 18:00
неделя - по заявка

зимно - 08:30 - 17:00
събота и неделя - по заявка


22 февруари, петък

Дни на отворени врати

"Старото школо разказва"

ДЕН НА АПРИЛОВ



 

През 2019 година Дните на отворени врати „Старото  школо разказва” започват с ДЕН НА АПРИЛОВ, в който музеят предлага:

  • Маршрути в постоянната експозиция „Пътеки на знанието” ;
  • Тематични беседи, свързани с 230 г. от рождението на благодетеля на новобългарското образование Васил Априлов ;
  • Прожекции на филми:
      " Възпоменание за Априлов"
      "Ние живеем за нашите потомци...";
  • Изложби:
     "Школата е обща и открай светът ако дойдат, нека се учат"
    "Ние живеем за нашите потомци"