Уред за наказание, използван в килийното училище, подари „Памет Габровска“ на НМО

26 Ноември 2020

Уред за наказание, използван в килийното училище, подари „Памет Габровска“ на НМО

Точно копие на „копан“, използван за наказание в килийното училище, подари гражданският комитет „Памет Габровска“ на Националния музей на образованието.

Копанът представлява объл камък, около 4-5 килограма, пробит в средата и завързан с дебела връв. Подобно на дългата лескова пръчка и фалагата, копанът имал строга възпитателна роля в частното килийно училище. В речниците на редки и остарели думи значението на копан (копън) се тълкува като бухалка, дървена чукалка, кълка от кокошка.

С направеното дарение, което веднага ще заеме мястото си в музейната възстановка на килийно училище, „Памет Габровска“    напомня, че се навършват 180 години от „келията на баба Колювица поп Йосифова“.

Будната габровка имала куража да работи едновременно и в близост с първото новобългарско взаимно училище, открито преди 185 години по инициатива на Васил Априлов. Габровското училище се намирало южно от днешния габровски храм „Света Троица“, а къщата на Колювица – на югоизток от него, в квартал Камъка. Точно къде – не се знае, но какви са били дисциплината и редът в него научаваме от Сава Сирманов, роден точно през 1840 г.

Учител, общественик и народен представител в Учредителното събрание Сирманов пише в своите спомени:

„...Баба Колювица отдавна беше навикнала на ученишки гюрюлтии. Около 1840/52 година тя беше отворила килия в махала „Св. Иван“, дето беше къщата й. Там ходеха момчета от града и близките колиби. Момчетата се помещаваха в долний кат на къщата – в зимника. Вместо на чинове, те сядаха на едни греди, натурени на земята покрай стените. Баба Колювица седеше с хурката си на средния праг, който отделяше единия зимник от другия. Освен хурката тя имаше при себе си една дълга лескова пръчка, фалага и един объл просмукан камък, 5-6 оки, пронизан с една връв през средата, наречен „копанъ“. Пръчката служеше за смиряване на момчетата, а „копънът“ за закъснелите. Ако някой не мируваше или заклюмаше за сън, тя го шибаше по босите крака и той дохаждаше в себе си. А който дойдеше късно, „копанът“ се закачаше на голо на врата му и го туряха да стои прав с увисналия камък, докато дойдеше друг закъснял, комуто прикачаха „копана“, а първия освобождаваха. Фалагата служеше за други престъпления...

Учението беше четене: азъ, буки, веди, глаголъ... буки-азъ-ба, веди-азъ-ва; смятане: азъ - 1, буки - 2, веди – 3; писане на паникида (дъска) букви и записи, за големите момчета – наустница. Всяко момче си имаше четиво (особен урок); всички трябваше да четат заедно, гласно – високо, на разпея, за да се чува надалеч...“

Колкото и да изглежда примитивно, училището на Колювица не дава облика на просветния подем в Габрово. По същото време едни от първите възпитаници на Габровското училище вече учат в Одеса, отпускат се стипендии и за други българчета.

Ценното дарение, което ще обогати представата за килийното училище, просъществувало близо 4 века, беше връчено на директора на музея Любка Тинчева от председателя на ГК „Памет Габровска“ Ангел Ангелов, Милка Пурел и Христо Даков.