Новини
  •    Габрово – градът, който има изключително важна роля като тил за защитниците на...още...
  •    Националният музей на образованието, който на Трети март ще работи с вход свободен, е...още...
  •    Излезе от печат новият музеен пътеводител на Национален музей на образованието –...още...
  •    Днес се навършват 175 години от рождението на Райчо Каролев (1846 – 1928), просветен деец...още...
  •    През януари се навършват 155 години от рождението на Борис Стефанов Митов – български...още...
всички новини

Учителят Борис Митов редом до известните си братя

27 Януари 2021

   През януари се навършват 155 години от рождението на Борис Стефанов Митов – български учител с над 40-годишна кариера, автор на учебници по естествена история, преводач на художествена и учебна литература, личност с богата културна и обществена дейност.

   Представител на един от най-известните артистични родове в края на XIX и началото на XX век, Борис Митов (1866 – 1956) остава в сянката на прочутите си братя живописци – Антон Митов и Георги Митов. Племенникът му Борис Митов, един от най-добрите български портретисти, по-късно добавя нова известност към името. В тази галерия от утвърдени български творци историята скромно споменава учителя Борис Митов като „втория брат“, „естественик“ или „първи популяризатор на идеите на дарвинизма у нас“.


Борис Митов, 1948 г.

   Националният музей на образованието съхранява десетки материали, които разкриват приноса на Борис Митов към българското образование в продължение на 4 десетилетия – от 1884 до 1923 година. Богатството от учебна литература, документи, снимки, писма интересно се преплита в   три лични фонда  – на Борис Митов, на писателката Калина Малина (Райна Митова, снаха на Митов) и на Иван Радев (създател на първата детска забавачница и баща на Райна).

   Изключителен интерес представлява кореспонденцията на Борис Митов с различни частни издателства. Лаконични и делови, писмата  (над 50) с книжарниците на Димитър Манчов и Христо Г. Данов, издателствата ,,Хемус” и ,,Слънце”, печатниците на Иван Г. Говедаров и ,,Труд” разкриват пътя за създаване на учебна литература – отговорности на автори, издатели и държава, възнаграждения и разпространение. Например през 1921 г. Митов като автор получава 10% от коричната цена на всеки продаден учебник.   

Писмо до Борис Митов от книгоиздателство „Драган Манчов“ относно разпространението на учебник по естествознание

   Кореспонденцията с Министерството на народното просвещение допълва информацията за Борис Митов (писмо от министър Тодор Иванчов за отпусната държавна помощ на Митов като студент в Лиеж, телеграма от министър Георги Живков за назначаване в Казанлъшкото педагогическо училище, телеграма от министър Константин Величков за преместване в Пловдивската мъжка гимназия).

   Позабравен от историята Борис Митов е високо ценен от съвременниците си. Проф. Александър Цанков, министър-председател и министър на просвещението,  му отправя много искрени и топли думи по повод 35 години учителска дейност:

„...На Министерството на народното просвещение е твърде приятно, че оценката, която то е давало на Вашата дейност в продължение на 35 години, се съвпада с оная, която се дава от обществото, от сегашни и бивши Ваши колеги, от многобройните Ви ученици, разпръснати из различните отрасли на духовната и материалната култура на страната. ...На Министерството е добре известно Вашето трудолюбие, то познава и пряко и косвено Вашата редовност, точност и добросъвестност в изпълнение на службата си. Нему не е чуждо и онова възпитателно влияние, което Вие сте упражнявали върху питомците си с оная доброта и благост на душата, свойствена, за жалост, на малцина от днешните хора.“

Националният музей на образованието съхранява и учебниците на Борис Митов: „Животните от биологично гледище“  (1909), „Растенията от биологично гледище“ (1925), „Естествена история“ (1912), „Познание за човека, анатомия, физиология и хигиена на човешкото тяло“ (1926) и други.


Личният фонд на учителя се допълва от неговия внук. През 1980 година Борис Димитров Митов предава още материали на музея (според изричната заръка на майка си Калина Малина).  

   Борис Митов е роден през 1866 г. в Стара Загора в семейството на видния търговец хаджи Стефан х. Митов – основател на градското читалище и училищен настоятел. Детството му е изпълнено с много перипетии и важни събития. Борис става свидетел на Старозагорското и Априлското въстание, на боевете за Стара Загора по време  на Руско-турската война (1877 – 78). Настъплението на армията на Сюлейман паша и оттеглянето на руските войски на север отвеждат семейството му в Свищов. Там бащата възобновява търговската си дейност. По-големият брат Антон (известният живописец) започва работа в клона на книжарницата на Димитър Манчов, един от най-големите български издатели.

   След войната семейството се завръща в Стара Загора, намира дома си изгорен и се настанява в една изоставена турска къща.

   Борис Митов завършва четирикласно училище през учебната 1881/1882 година и отива да учи в Пловдивската гимназия. Там среща изключителни преподаватели – Петко Каравелов, Петко Славейков, Ян Мърквичка и Вацлав Добруски. В VI-ти клас е изключен от гимназията заради бунт срещу директора. Връща се в Стара Загора и става учител в класното училище.

   През лятото на 1886 г. отива в Лозана, а през есента в Лиеж, за да учи естествени науки. Във Франция остава до 1889 г. – поради заболяване след пет семестъра се завръща в Стара Загора. Започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, където преподава 12 години.

   50-годишния юбилей на Казанлъшкото педагогическо училище, 1933 г.

   В спомените си за казанлъшкия период Митов пише: ,,...Учителите трябва да работят за едно велико културно дело, да възпитат и дадат образование на редица поколения, да ги приготвят за нуждите на младата държава и за просветното и културно въздигане на народа“. В Казанлък се създава Ученолюбива дружина ,,Искра“ (днес читалище), където работят учителите по пеене Ангел Букорещлиев и Карл Йермарш, авторът на първата българска опера Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров. Швейцарецът Жак Фардел показва на гражданите гимнастически упражнения и основава туристическо дружество. Димо Мандаджиев урежда на покрива на училището метеорологична станция. Така постепенно ,,чрез музиката и гимнастическите игри, чрез публични сказки и театрални представления, чрез литературни четения, вечеринки и утра, казанлъшките граждани се пораздвижиха и малкия градец постепенно се променя и губи турския си ориенталски характер“.

      Писмо от Министерството на народното просвещение до Борис Митов за рецензия на учебник по естествознание, 1922 г.

   В началото на XX век кариерата на Борис Митов продължава в Девическата гимназия в Стара Загора. Работи активно в Съюза на класните учители – член на управителния съвет, председател и делегат на съюзните конгреси.

   Няколко години е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.

   След 1914 г. семейството се премества в София. Борис Митов започва работа във Втора Софийска прогимназия, където завършва  педагогическата си дейност.

  Ученици от Втора Софийска прогимназия и сред тях Борис Митов и Райна Иванова Радева-Митова (Калина Малина)

Назад



Адрес:
Габрово 5300
ул. "Априловска"15, П.К.62

www.nmogabrovo.com
email:
nmo@abv.bg - администрация
nmopr@abv.bg - екскурзоводи
nmo.nief@abv.bg - уредници

Телефони:
066 / 800 770 - Директор
066 / 800 440 - Уредници
066 / 806 461 - Екскурзоводи

Работно време:
лятно - 09:00 - 18:00
неделя - по заявка

зимно - 08:30 - 17:00
събота и неделя - по заявка


Съобщение