Проведен семинар в НМО на 13 и 14 ноември 2026 г.
16 Ноември 2026
Национален център „Музейно училище“ – партньорска инициатива на Национален музей на образованието и Регионално управление на образованието – Габрово, стартира изпълнението на дейностите по Националната програма на МОН „България – образователни маршрути“ – модул 2 „Културните, държавните и научните институции като образователна среда“ с двудневен обучителен семинар на тема „Съвременни парадигми в училищното и музейното образование“. Семинарът е организиран в тясно сътрудничество с Технически университет – Варна.
Събитието събра на едно място водещи университетски преподаватели, учители и музейни експерти. Основната цел на форума бе да очертае новите хоризонти пред съвременното обучение, да хвърли мост между академичната теория и практиката, като предложи модерни решения за ангажиране на младото поколение.
Програмата на семинара бе структурирана около три ключови направления, които отговарят на предизвикателствата на XXI век. Водено от доказани авторитети в българското висше образование, обучението акцентира върху човешкия фактор и емоционалната среда, практическото мислене и технологиите на бъдещето.
Форумът бе открит на 13 ноември от директора на НМО Любка Тинчева и Георги Маринов – началник на Регионално управление на образованието – Габрово.Специален гост на събитието бе областният координатор на СБУ Ренета Колева.
Директорът на музея поздрави участниците в семинара, представи лекторите, дейността на Националния център „Музейно училище“ и отправи следното послание: „Вярвам, че комбинацията от психологическа мъдрост, практически методи за решаване на проблеми, дигитални иновации и споделен предприемчив опит ще ни даде нови сили и работещи инструменти. Нека музеят и училището продължат да бъдат живо, вдъхновяващо пространство за младите хора, за да откриват българската идентичност и традиции с любопитство и радост.“
В обучението участваха над 50 представители на образователни и музейни институции от цялата страна – педагози от Шумен, Чипровци, с. Самуилово (общ. Сливен), с. Казичене (обл. София), Варна, Трявна, с. Беляковец (обл. В. Търново), Габрово и музейни специалисти от Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна, Национален музей „Васил Левски“, гр. Карлово, Регионален исторически музей – Ловеч, Исторически музей гр. Исперих, „Дом на хумора и сатирата“, РИМ-Габрово и Национален музей на образованието.
Проф. д-р Нели Бояджиева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Секцията по педагогика и психология на учените към Съюза на учените в България,запозна участниците със спецификата и възможностите за прилагане на психологически и психотерапевтични подходи като иновативни средства и ключови инструменти за изграждане на подкрепяща образователна среда. Тези подходи помагат за подкрепа на личностното развитие, психическото здраве и комфорт на педагози, ученици и училищни общности. Особено полезни са за ученици със затруднения и проблеми в развитието, със специални образователни потребности, за управление на поведенчески и комуникативни проблеми, за социална адаптация, социализация, справяне с емоциите, раздразнителността и агресията, овладяване на гневни или импулсивни прояви, както и тормоза в училище. Тяхното прилагане цели да се съчетае ученето с грижа за психичното здраве и социално-емоционалното развитие на децата. Тези подходи пренасочват фокуса от чисто академичните постижения в постигане на образователните цели към цялостното личностно развитие, емоционалното благополучие и социалната интеграция на учениците. Те разглеждат училището не просто като място за трупане на познания и усвояване на информация, а като подкрепяща среда за цялостно личностно развитие. Разгледани бяха някои утвърдени и по-нови психологически и социотерапевтични подходи, приложими в училище. На основата на конкретни примери и чрез рефлексивно обсъждане бе очертана спецификата им и възможностите за използване в образованието.
Проф. д.п.н. Николай Колишев от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Факултет „Департамент за информация, квалификация и продължаващо образование“, ръководител Катедра „Науки за образованието“, насочи вниманието на участниците в семинара към „Обучението чрез решаване на проблеми“ – метод, който превръща ученика от пасивен слушател в откривател. Той предложи различно от традиционното групиране на целите на обучението на репродуктивни и творчески. Репродуктивните са ориентирани към преподаване на резултатите от познавателната дейност на хората, а творческите – към преподаване на самия процес на познание. Репродуктивните цели се постигат чрез добре познатата репродуктивна организация на обучението, която се осъществява чрез преподаване в готов вид. Творческите цели се постигат чрез не толкова добре познатата творческа организация на обучението, която се осъществява чрез решаване на проблеми. Проблемният въпрос или задача в обучението се разбира като теоретична или практическа трудност, разрешаването на която чрез собствена изследователска дейност осигурява възможност за откриване на нови за личността знания. Разгледано бе въздействието на учителя като система от осъзнати действия, насочени към вътрешните подбуди на ученика. Когато тези действия се използват за скрито налагане на воля или извличане на изгода без зачитане на личността, педагогическото влияние се изгражда в манипулация. Истинското обучение изисква свобода, доверие, справедливост и толерантност, които са несъвместими с манипулативните похвати. Целите на обучението трябва да бъдат ясно формулирани и споделени с учениците. Формирането на лична отговорност и самостоятелност у учениците ги прави устойчиви на външни манипулации. Проведени бяха демонстрации на обучение чрез решаване на проблеми.
Доц. д-р Елена
Колева
и доц. д-р Севдалина Георгиева
от Техническия университет – Варна, разгледаха възможностите за използване на
изкуствения интелект като средство за обогатяване и развитие на
изследователския подход в музейното и училищното образование. Акцентът бе
поставен върху създаването на образователна среда, която стимулира
любознателността, критическото мислене, самостоятелното търсене на информация и
активното участие на обучаемите в процеса на познание.
Представени бяха възможности за интегриране на инструменти с изкуствен интелект
в различните етапи на изследователската дейност – от формулирането на изследователски
въпроси и търсенето на информация до анализа, интерпретацията и представянето
на резултатите. Разгледана бе ролята на изкуствения интелект като мотиватор
на изследователската активност, създател на възможности за учене чрез
откриване, задаване на въпроси и осмисляне на информацията. Анализиран бе
потенциалът на технологиите за създаване на междупредметни връзки и за
изграждане на съдържателни взаимодействия между музейните експозиции и учебния
процес. Специално внимание бе отделено на ролята на учителя и музейния
специалист при насочването на изследователската дейност, както и на
необходимостта от критично и отговорно използване на генерираното от изкуствения
интелект съдържание, за да може то да бъде ценен съюзник на изследователския
подход както в класната стая, така и в музея.
В последния модул от двудневния обучителен семинар на 14 ноември бяха представени музейни образователни програми и добри музейно- педагогически практики.
Ралица Добрева – учител в ДГ „Смехорани“, гр. Шумен, представи темата „Куклата Тилда като инструмент за развитите на емоционалната интелигентност в предучилищна възраст“, в която разгледа текстилната кукла не просто като играчка или декорация и показа как може да бъде използвана в обучението на децата в детската градина като преходен обект и средство за комуникация.
Пламена Москова – от Национален музей „Васил Левски“ и Станка Камбурова –старши учител по български език и литература в Средно училище „Васил Левски“, гр. Карлово, запознаха участниците с образователната инициатива „На раздумка в музея, когато ученикът се превърне в учител“, която превръща музейното пространство в динамична среда за диалог. Учениците и младите хора влизат в ролята на екскурзоводи, разказвачи и „учители“, които представят музейните експонати през своя гледна точка.
Елисавета Даскалова – главен учител ИТ и Маргарита Лазарова – старши учител от СОУ „Райчо Каролев“ гр. Габрово презентираха урок на тема „Ескейп рум: Мисия „Да отключиш тайната на Райчо Каролев“, който съчетава игрови подход, музейна педагогика и дигитални технологии и е реализиран съвместно с екип от Националния музей на образованието.
Анатолий Антов–главен учител в ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово, преподавател по История и цивилизации и География и икономика и директорът на училището Мая Колева представиха темата „Училището и музеят – партньорство за съхраняване и осмисляне на културното наследство“. Те акцентираха върху дългогодишния богат опит на училището при реализирането на уроци в културни и държавни институции в Габрово и в цялата страна и използването на културното наследство в образователния процес.
Стойна Илиева – старши учител в ПГИТ „Д-р Иван Богоров“ гр. Варна сподели музейно-образователна практика за здравословен сън чрез учене и преживяване по проект SereniSleep, програма „Еразъм +“ на тема „SereniSleep – да открием тайните на съня в музея“.
Теодора Василева – директор на ИМ-Исперих представи иновативни музейно-образователни практики с ученици в Креативния център на музея, където редовно се организират интерактивни и образователни програми, работилници и инициативи за ученици и деца, чиято цел е младите хора да се докоснат пряко до историята, археологията и културното наследство на региона.
Семинарът премина под формата на интерактивни лекции, дискусионни панели и практически споделяния, които предложиха на участниците конкретни методики и дигитални инструменти, които да приложат директно в своята ежедневна работа с ученици и посетители.
Този семинар е естествено продължение на мисията на Националния център „Музейно училище“ да свързва традициите с бъдещето. Чрез съчетаването на психологическа грижа, методология за решаване на проблеми и изкуствен интелект учителите и музейните специалисти получиха вдъхновяващи и работещи инструменти за работа с младото поколение. Участниците във форума преминаха през интерактивни лекции и дискусионни панели, които им позволиха да обменят опит и да си тръгнат с готови, приложими в практиката образователни модели. Учителите получиха удостоверения с един квалификационен кредит, издадени от Технически университет – Варна според наредба 15/2019 г., а музейните специалисти „Сертификат“ от Национален център „Музейно училище“.
За осма поредна година Националният музей на образованието предостави платформа за професионални срещи, обмен на добри практики и изява на педагози и музейни експерти от цялата страна.
Живеем във време, в което образованието излиза извън рамките на традиционната класна стая. Обединяването на ресурсите на университетите, училищата и музеите, съчетано с възможностите на изкуствения интелект, е ключът към вдъхновяващо и ефективно учене.






Контакти
Габрово 5300
ул. "Априловска"15, П.К.62
www.nmogabrovo.com
email:
Телефони:
066 / 800 770 - Директор
066 / 800 440 - Уредници
066 / 806 461 - Екскурзоводи

